Забава на кредитора придоговора за продажба

Забавата на кредитора може да намери приложения във всички видове договори и извъндоговорни източници на облигационни задължения. Настоящото изследване се фокусира върху договора за продажба (гражданска и търговска) в случаите, в които кредиторът не оказва необходимото съдействие или не ника. В приема точното изпълнение от страна на длъжника. съдебната и арбитражна практика забавата на кредитора се смесват с тази на длъжника, а те водят до различни правни ефекти. Във връзка с това са разгледани различни хипотези на забава на кредитора нейните последици в договора за продажба, като е извършена и съпоставка със задължението за отговорно пазене.

Правната фигура на забавата на кредитора е приложима при всички видове облигационни отношения договорни и извъндоговорни (непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, гестия), страни по които са кредитор и длъжник.
Предмет на настоящата статия е приложението на забавата на кредитора при договора за продажба (гражданска и търговска), като за целта ще бъде направена кратка ретроспекция на фактическия състав на mora creditoris в двете й форми неоснователно неприемане на изпълнението и недаване на необходимото съдействие, в резултат на което длъжникът не може да изпълни своето задължение, след което ще бъдат разгледани някои от проявленията й в посочените договори. Анализирайки задълженията на всяка страна по двустранния договор, ведно със съответстващите на насрещната страна права, съотнесено към конкретната хипотеза на правната норма, се търсят и анализират конкретни приложения на забавата на кредитора при продажбата, свързани с неприемане на изпълнение или неоказване на необходимо съдействие, без което длъжникът не може да изпълни своето задължение. Още в началото на настоящото изложение бих желал да обърна внимание, че в рамките на неговия обем е невъзможно да се разгледат абсолютно всички права и задължения на страните, а от там и всички проявления на забавата на кредитора в договора за продажба (гражданска и търговска), а предмет на анализ ще бъдат само онези от тях, които намират най-често приложение в практиката.
Обсъдена е гражданската продажба, страни, задължения и права, като анализът е съсредоточен върху различните форми на забавата на кредитора. По отношение на търговската продажба са изследвани спецификите спрямо гражданската и различните законови хипотези в ТЗ, които не съществуват в ЗЗД и в които се проявява кредиторовата забава. Посочени са и анализирани конкретни решения на съдебни и арбитражни състави и е изразено мнението на автора досежно техните правни изводи. Предмет на изследване е и институтът на отговорното пазене, неговите проявления в договорите за продажба (гражданска и търговска), както и отграничаването му от забавата на кредитора и нейното проявление при задълженията за пазене, понеже то е различен правен институт от разглеждания в статията, тъй като е свързан с неприемане на изпълнението, което е една от проявните форми на забавата на кредитора, но отказът за приемане, който предшества задължението за отговорно пазене, се явява правомерен поради наличие на други юридически факти, които ще бъдат посочени и анализирани.

В началото на изложението ще бъде направена кратка характеристика на забавата на кредитора, след което тя ще бъде разгледана през призмата на правата и задълженията на страните в някои от хипотезите на продажбата (гражданска и търговска). Забавата на кредитора е сложен юридически факт, който настъпва след възникване на облигационното задължение, но предхожда изпълнението на длъжника. То е неуспешно, т.е. не може да се реализира, защото кредиторът или неоснователно го приема, или не е дал необходимото съдействие в процеса на изпълнение. При забавата на кредитора не е налице нарушаване на правно задължение, което да бъде скрепено със санкция, следвайки общия принцип в римското частно право, че няма забава, където няма иск (petitio) — Digesti, книга 50, титул 17, правило 88. Съгласно чл. 95 ЗЗД, за да е налице забава на кредитора, длъжникът трябва да има задължение, което той е готов да изпълни, като изпълнението трябва да бъде възможно. Обективната невъзможност за изпълнение изключва забавата на кредитора — например ако художник, който трябва да нарисува портрет, почине и не може да го нарисува, а договорът е сключен с оглед личността му.
Забавата на кредитора по българското право се изразява в липсата на необходимо съдействие или неоправдано неприемане на престацията. Следователно, тя се предшества от опит и желание на длъжника да изпълни своите задължения, породени на договорно или извън договорно основание. Съдействието на кредитора може да съпътства процеса на изпълнението, тоест същото да е необходимо преди получаване на изпълнението. Длъжникът няма информация за съответния казус, художникът няма да може да изпълни своето задължение да нарисува портрет, ако насрещната страна не му позира, и т.н. Неприемане на изпълнението се извършва в един по-късен момент, когато длъжникът е готов да изпълни точно, но кредиторът неоснователно не приема изпълнението, тоест времево недаването на съдействие предхожда неприемането на изпълнението. Изпълнението трябва да е точно и да отговоря изцяло на уговореното между страните. Престацията трябва да бъде предложена в точното количество, качество, на уговореното място и време. Предлагане на нещо различно от уговореното изключва възможността кредиторът да изпадне в забава. Трябва да бъде предложено цялото количество, а не изпълнение на части. Единствената причина да не се изпълни и с това да се погаси облигационното отношение е поведението на кредитора, изразяващо се в неприемане на изпълнението или недаване на необходимото съдействие. Длъжникът трябва да е направил всичко необходимо, за да може престацията да се реализира, щом кредиторът предостави необходимото съдействие. Той трябва да е извършил необходимите подготвителни действия за изпълнението — например закупил е материали, наел е квалифицирани работници, явил се е подготвен и оборудван на съответното място за започване на ремонтни действия, с необходимите материали и инструменти. Под недаване на необходимото съдействие би трябвало да се разбира, че кредиторът трябва да действа добросъвестно (чл. 63, ал. 1 ЗЗД). Законът му възлага да изпълнява и спомагателни действия, които да подпомогнат длъжника или да не му създават пречки, за да изпълни. Това съдействие не представлява юридическо (правно) задължение, тъй като на него не съответства субективно право, а е необходим израз на сътрудничеството между страните, защото кредиторът следва да бъде заинтересован да постигне необходимия резултат, поради който той е влязъл в това правоотношение. В този аспект, чрез осъществяване на това съдействие той не изпълнява задължение, а се грижи за постигане на своя интерес, изразяващ се в резултата от изпълнението на длъжника. В науката са съществували различни разбирания дали за кредитора съществува задължение за приемане и оказване на съдействие и ако такова не е налице, дали това поведение е виновно. В по-старата правна литература е било прието, че забавата ма кредитора и на длъжника са подвидове на един общ институт отговорност за неизпълнение на договорно задължение и вината е предпоставка за дете забави. Съвременните разбирания са, че забавата на кредитора не включа във фактическия си състав вина, тъй като не представлява нарушаване на правен дълг (задължение), а е неупражняване на едно право, което не може да бъде нито противоправно, нито виновно, тъй като вината е функция на противоправността. Заслужава подкрепа второто разбиране, защото цялостната концепция на всяко облигационно отношение е да се защити кредиторовият интерес, като се следи само в резултат на бездействието на кредитора да не се влошава положението на длъжника. Той продължава да дължи същото, което би дължал, ако кредиторът приемеше изпълнението, като поведението му не погасява длъжниковото задължение. Кредиторът е лицето, в чиято полза е създадено облигационното отношение, и неупражняването на едно негово право не трябва да влече негативни за него последици и лишаване от права. Неприемането на изпълнението и неоказването на съдействие в съвременното облиrационно право (българско и чуждестранно) все по-често се разглеждат и приемат като различни видове и форми на „несъщински задължения“ или „Obliegenheit“ по немската правна литература. Наименованието „несъщинско задължение“ не означава, че кредиторът има задължения — той има права, които не упражнява. Задълженията са скрепени с възможността кредиторът, използвайки държавната санкция, да иска принудителнQто им изпълнение. Несъщинските задълженмя се отличават от класическите задължения по това, че насрещната страна по тях няма притезание и иск за изпълнение. Носителят на правата (кредиторът) сам решава дали да изпълни, като неблагоприятните последици, които претърпява адресатът, не е санкция спрямо него, изразяваща се в дължимост на обезщетение (както е при забавата на длъжника), а загуба на права или намаляване на размера на правата в резултат на тяхното неупражняване.

Проявленията на института на забавата на кредитора в най-разпространения в практиката договор — продажбата, в неговите разновидности — гражданска и търговска, намират своята правна регламентация в ЗЗД и по-конкретно в общите правила за продажбата (чл. 183 — 213 33Д), както и в Т3 при уредбата на търговската продажба (чл. 318 — 328 Т3).

С оглед на чл. 183 33Д продажбата се квалифицира като двустранен, консенсуален, възмезден и комутативен договор. От гледна точка на забавата на кредитора е релевантно, че възникват задължения за двете страни по правоотношението, като продавачът е длъжен да прехвърли собствеността и да предаде владението върху дадена вещ, а купувачът е.длъжен да плати цената и съответно да получи вещта. Едната престация по договора винаги е парична, а другата — за прехвърляне на вещно право на собственост или друго право.

В рамките на статията при гражданската продажба ще се разгледа забавата на кредитора при получаване на цената по сделката и забавата да се получи стоката, тъй като с оглед на обема й е невъзможно да се изследват всички възможни приложения на тога creditoris, a u целта е да се акцентира на по-честите случаи, които са станали предмет на съдебни и арбитражни решения.

Най-основното право на продавача, корелиращо със задължението на купувача, е да получи цената на продадената вещ. Той се явява кредитор по парично задължение и като такъв също може да изпадне в забава — да не приема плащане.

Възможностите, които член 97, ал. 1 33Д предоставя на длъжника по парично задължение, за да се освободи от него, са да плати сумата по банкова сметка на кредитора или да открие банкова сметка с титуляр по нея кредиторът, в която да вложи дължимата сума. Според теорията и съдебната практика задължителна предпоставка за освобождаване на длъжника от отговорност, освен депозирането на дължимата сума в банка, е и уведомление до кредитора за това.

Пощенският запис не е изрично регламентиран в чл. 97 от 33Д, като друг заместващ изпълнението на парични задължения способ за освобождаване на длъжника от отговорност при забава на кредитора (посочено е само влагане на парите в банка). Съдебната практика е константна, че задължението на длъжника (купувач) за плащането на цената може да бъде погасено чрез плащане чрез пощенски запис.

С решение №1ЗЗ от 11.12.2020 г. по гр. д. No.244 от 2020 г. на ВКС, GК, решение №799 от 24.09.1994 г. по гр. д. №681 от 1994 г. на ВС, l г. и решение №.155 от 03.01.2018 г. по гр. д. №4844 от 2016 г. на ВКС, ГК, 111 г. о. се приема, че ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради Което съгласно чл. 95 ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД). Становището на ВКС за начините на погасяване на парично задължение при забава кредиторът е константно, липсват противоречия и трябва да бъде подкрепено, защото отговаря не само на приложимата уредба, но на житейските реалности. Практически проблеми съществуват при затрудненията, с които длъжниците се сблъскват, за да открият банкова ~смётка-на името на кредйтора, когато той нё йм предоставя доброволно своята, нв този въпрос излиза извън предмет на настоящата статия.

Поради това отказът да се получи изпратената сума не е основание за освобождаване на длъжника от отговорност по чл. това правни последици, които освобождават длъжника от неговата собствена забава.“ Аналогични са и последиците, когатв сумите са наредени или вложени по банкова сметка на продавача (кредитор), но са върнати от него на наредителя (купувач и длъжник). Интересен въпрос е дали, ако кредиторът се намира в забава за получаване на вещта и съответно не е платил цената й на продавача, последният разполага с право на насрещен осъдителен иск за плащането й? В Определение №498 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. №105/2019 г., 1 т. о., ТК, е прието, че когато купувачът не получава вещта „продавачът не е лишен от право на защита, в зависимост от това дали ще предпочете да продължи да дължи, с ангажиране отговорност на купувача за забава или ще изпълни (включително като страна по търговска сделка с разширените, спрямо чл. 97, ал. 1 ЗЗД, способи за освобождаване от собственото му задължение — по чл. 328, ал. 1 Т3), с претендиране насрещното изпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената“. Прието е, че в зависимост от избора на страната тя може да се възползва от забавата на кредитора и докато тя трае, ще бъде освободена от последиците на своята забава (чл. 96 ЗЗД), но ще продължава да дължи изпълнение, или ще изпълни, като поиска от районния съд да определи място за предаване на вещта (чл. 97, ал. 2 ЗЗД) или чрез способите на чл. 328 ТЗ, като след това ще има насрещно вземане за цената. Следователно длъжникът има право на избор, тъй като нормата е диспозитивна— да се освободи от задължението си по някои от способите на чл. 97 и 98 З3Д, съответно чл. 328 Т3, като изпълни своето задължение. По този начин продавачът може да иска изпълнение на насрещното задължение на другата страна, ако се касае за двустранен договор, или да не изпълни, като задължението му остава изискуемо, но той не носи негативните последици от забавата, а е освободен от тях на основание чл. 96 ЗЗД. В този аспект продавачът не може да иска осъждане за заплащане на цената, тъй като кредиторът (купувачът) е в забава и отказва да приеме изпълнение.

По различен е случаят, когато е налице частично неплащане на цената от купувача при забава на кредитора (продавач), като за целта бих искал да разгледам решение от 24.Х.1992 г. по арб. д. №105191 г. на АС към БТПП. В него е прието, че по договор за продажба на машини, инструментална екипировка и техническа помощ, съчетан с договор за предоставяне на „ноу-хау“ за определено производство, е необходимо такова съдействие на продавача и предоставящия „ноу-хау“, каквото трябва да осигури производството на крайния продукт, притежаващ договореното качество. В процесния договор освен продажба на стоки е било предвидено и обучение на специалистите на купувача как да бъде използван предметът на продажбата (машина). Една част от цената е трябвало да се изплати, след като специалисти на продавача дойдат на място в базата на купувача, обучат специалистите на купувача, които да усвоят технологията, осигуряваща производството на крайния продукт с договореното качество. Неосигуреното съдействие за постигане на тази крайна цел (предоставяне на „ноу-хау“) е прието като кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава от забава длъжника и от него не може да се иска да плати пълната цена, докато не му бъде предоставено необходимото „ноу-хау“. Доколкото се касае за два отделни договора — за продажба и предоставяне на „ноу-хау“, е достигнат извод, че при неизпълнение в цялост на втория договор и неосигуряване на качествено производство на крайния продукт, респективно липсата на това съдействие, са пречка продавачът да претендира последната част от цената по договора. Този извод на арбитражния съд е неправилен, защото описаните ,qейности са задължение на продавача и ако той не ги е извършил, се касае за забава на длъжника. Направено е смесване на понятията, като е прието, че неизпълнението на задължението представлява недаване на необходимото съдействие. Като краен извод би се достигнало до същия резултат, а именно недължимост на последната част от цената, но не поради неоказване на съдействие и наличие на забава на кредитора, а поради наличие на забава на длъжника.

От друга страна, най-същественото право на купувача е да придобие собствеността, като за целта в определени случаи е нужно да окаже съдействие (например да представи и подпише определени документи, необходими за сделката, да се яви пред нотариуса, ако се касае за нотариална сделка за прехвърляне на недвижим имот или подписване на договор с нотариална заверка на подписите), без което продавачът (длъжник) ще бъде в невъзможност да изпълни своето задължение.

За да може продажбата да прояви своя вещно-прехвърлителен ефект, е необходимо вещта да бъде индивидуализирана, тоест да се конкретизира в индивидуално определена. Законът в чл. 24, ал. 2 ЗЗД е предвидил, че индивидуализирането може да бъде направено по съгласие на страните или когато вещите бъдат предадени, тоест необходимо е съдействие от кредитора в процеса по индивидуализиране и отделяне на вещите. Въпросът, който възниква е, ще може ли продавачът сам да извърши отделянето, ако купувачът не се яви на уговореното място или там, където е поканен? Касае се за класическа хипотеза на забава на кредитора под формата на недаване на необходимо съдействие. Законът не посочва какво следва, ако купувачът не се яви на уговореното място. Според проф. Кожухаров щом купувачът не се яви на уговореното място или в определения му с поканата срок, той е в забава и продавачът може сам да пристъпи към индивидуализирането на вещта, като отдели единици от рода в уговореното качество и изпрати на купувача (при дистанционна продажба) или по реда на чл. 97 З3Д ги предаде за пазене. Индивидуализацията може да стане или със съгласие на страните, тоест оказване на необходимото съдействие от купувача, или ако липсва такова, т.е. купувачът не се яви на уговореното място и срок, за да приеме, продавачът има право да предаде сам продадената стока за съхранение, възползвайки се от възможността, която му дава чл. 97, ал. 1 ЗЗД. С това едностранно предаване настъпва индивидуализацията и се прехвърля и собствеността, а с нея и рискът. По този начин продавачът упражнява едно свое право (сам да индивидуализира вещта и да я предаде за пазене при липса на съдействие на насрещната страна), като неговата цел е да се освободи от задължението си и да предаде вещта.

Тази теза трябва да се сподели като краен извод. Мотивите за това са, че посредством института на забавата на кредитора се обосновава правна възможност за длъжника да се освободи от своето задължение, което не се погасява със забавата на кредитора. Длъжникът-продавач продължава да дължи същото по качество и количество, което се е задължил, независимо от забавата на кредитора-купувач. От друга страна, по никакъв начин не са нарушени и правата на кредитора-купувач или са застрашени интересите му, въпреки липсата на съдействие, тъй като длъжникът-продавач ще се освободи от задължение само, ако след индивидуализацията вещите отговарят на всички условия, каквито са били договорени между страните, тоест на кредитора-купувач не се предлага нищо различно от дължимото. Ако се приеме обратното, то за длъжника ще възникнат неблагоприятни последици, въпреки че няма вина за това, и няма да има възможност да се освободи от задължението си по начините, предвидени в чл. 97 и 98 ЗЗД.

Аргyмент в полза на направения извод е и положението, че купувачът има задължение за получаване на вещта, следователно има качеството на длъжник. Същевременно, ако купувачът не получи вещта, то продавачът няма как да изпълни своето задължение да я предаде. В цитираното вече Определение NQ498 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. (V_10512019 г., І т. о., ТК, е прието, че „визираното в чл. 200, ал. 1 ЗЗД „задължение на купувача да получи вещта“ е задължение за оказване на съдействие, като кредитор, за изпълнение задължението на продавача да предаде същата“, тоест налице е хипотезата на забавата на кредитор.

От анализа на посочената практика и проблеми може да се направи извод, че в нея съществува затруднение при разграничение на забавата на кредитора и забавата на длъжника. Основната причина за това е, че в договора за продажба продавачът има задължение да предаде вещта (член 187 ЗЗД), а купувачът да я получи (член 200 ЗЗД). Щом се касае за неизпълнение на задължение, е налице забава на длъжника. от друга страна, изпълнението на това задължение в чести случаи е невъзможно без съпътстващо съдействие от кредитора, без което длъжникът не може да изпълни. Последното е проявна форма на забавата на кредитора, която влече различни последици. Двете забави не могат да съществуват едновременно, защото съгласно член 96 ЗЗД забавата на кредитора заличава последиците на забавата на длъжника, но е възможно едната страна в облигационното отношение да изпадне едновременно в двойна забава като кредитор и длъжНик.

При нормално развитие на облигационното отношение,. за да е налице кредиторова забава, длъжникът трябва да е в състояние и да има желание реално да изпълни, което да демонстрира недвусмислено и реално чрез правни и фактически действия, като само поведението на кредитора да възпрепятства това. От друга страна трябва точно да се прецени при разглежданите договори какви действия трябва да изпълни кредиторът, за да даде необходимото съдействие или съответно да даде възможност на длъжника да изпълни, за да приеме изпълнението? Предложения de lege ferenda в този аспект ще бъдат направени в заключителната част на статията.

След като вещта се предаде на купувача, може да се установи, че същата е с недостатъци. Разпоредбата на чл. 109 ЗЗД регулираща дистанционната продажба, касае едно допълнително задължение за купувача задължение за пазене, ако вещта страда от някакви недостатъци.

Институтът на отговорно пазене и разграничение със забавата на кредитора

Ако е налице такава хипотеза, купувачът е длъжен да държи вещта на разположение на продавача, да се грижи за нея и да я пази. Той е длъжен да го уведоми за това, както и да полага грижата на добрия стопанин, докато продавачът в един разумен срок се погрижи сам за стоката си. Проблемът, който възниква, е дали ако продавачът, който трябва да се погрижи за стоката си, не го прави, изпада ли в забава като кредитор? На поставения въпрос следва да се даде положителен отговор. След като стоката при дистанционна продажба не е приета от купувача поради недостатъци, продавачът трябва да се произнесе как ще се постъпи с нея в разумен срок. Независимо че разноските са за сметка на продавача (кредитор), купувачът (длъжник) няма задължение безкрайно да пази тази стока и след изтицане на някакъв разумен срок, ако кредиторът бездейства, той изпада в забава. В противен случай би се стигнало до злоупотреба с право, водещо до негативни последици за добросъвестния длъжник, от които той не може да се освободи, ако не се приложат последиците на забавата на кредитора, предвидени в чл. 97, ал. 1 ЗЗД.

Този извод се подкрепя и от д-р Христина Танчева, като в своята публикация тя посочва съдебно определение в обратния смисъл — Определение №4023 от 20.06.2016 г.. по гр. д. №3493/2016 г. на XL състав на Районен съд — Бургас. То приема, че в хипотезата на чл. 198 ЗЗД длъжник се явява продавачът и купувачът, който е сезирал съда, няма правомощията да изисква от съда интервенция по смисъла на чл. 97, ал. 1 33Д, тъй като не е длъжник.

В конкретната хипотеза правилото на чл. 198 33Д не изключва приложението на чл. 97 ЗЗД, тъй като последната се явява специална спрямо общата за продажбата. След като по цитирания казус, предмет на посоченото съдебно определение, купувачът е изпратил стоката обратно на продавача, а по дният не я е приел, той (съдът) е трябвало да се произнесе к к ще постъпи с вещта по сезиране от купувача. Съдът е приел, че „специалната разпоредбата на чл. 198, ал.1 ЗЗД — когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване. Т.е. не е предвидена възможност за съдебна интервенция, аналогична на уредената в чл. 97, ал. 1 ЗЗД хипотеза“. Купувачът се е възползвал от правото му по член 195, ал. 1 ЗЗД и е върнал вещта с недостатъци, която не е приета от продавача. Купувачът няма задължение безкрайно да пази стоката, а от своя страна продавачът дължи необходимо съдействие, което той не оказва (вещта му е изпратена по куриер). Идеята на чл. 198 ЗЗД е да се защита интересът на продавача на вещ с недостатъци, тъй като той не е получил продажната цена поради отказ за приемане на вещта. Задължението за пазене не дерогира правото на купувача да върне вещта, а за да се реализира то, е необходимо някакво съпътстващо съдействие от продавача, без което вещта не може да бъде върната, което не е дадено в разглежданото дело. Хипотезата е идентична като посочената в Определение №498 от 5.11.2019 г. на ВКС по т. д. No.105/2019 г., 1 т. о., поради което е налице забава на кредитора, като длъжникът може да се освободи от задължението чрез използване на възможностите, дадени му от член 97, ал. 1 33Д, което е противно на извода на съда в Определение №4023 от 20.06.2016 г. по гр. д. №3493/2016 г. на XL състав на Районен съд Бургас, който не следва да бъде споделен.

Ако се касае за опасност вещта да се развали, ако пазенето й е свързано със значителни неудобства или води до сериозни разноски, съгласно чл. 198, ал. 2 ЗЗД, след като уведоми продавача, купувачът може да поиска разрешение от районния съд да я продаде. Налице е съвпадение с хипотезата и последиците по чл. 97, ал. 2 ЗЗД, което е допълнителен аргумент в полза на извода, че приложението на член 198, ал. 1 З3Д не-изключва възможността на длъжника да се освободи от задължението си по начините, предвидени в член 97 3ЗД.

Договорът за търговска продажба

Договорът за търговска продажба е вид договор за продажба и затова носи белезите на гражданската продажба, които бяха разгледани вече. При търговската продажба обаче вместо вещи се имат предвид стоки, като нейната уредба в ТЗ съдържа специфични проявления на забавата на кредитора и на отговорното пазене, които отсъстват при обикновената Съгласно чл. 325 Т3 при отказ да . приеме изпратената от друго място стока купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец. Това задължение за пазене възниква, когато след прегледа на стоката купувачът не я приема, тъй като не отговаря на изискванията, които са договорени между страните. Едностранният отказ да приеме стоката поражда за него задължение да я пази с грижата на добър търговец, като е налице разваляне на договора (извънсъдебно) и по този начин собствеността отново се връща в патримониума на продавача. Законът издига като задължение на купувача да пази с необходимата грижа (на добър тьрговец) чуждата (на продавача) стока. Той е длъжен да уведоми продавача, че не приема стоката, и да чака нареждания какво да прави с нея — да я върне, да я препрати на трето лице за пазене (влогоприемател) или да я препродаде. С изпълнение на разпорежданията на продавача това задължение за пазене се прекратява.

При забава на продавача да даде нареждания законът дава възможност на купувача без нареждане да предаде стоката за пазене, като уведоми продавача за това. Ако се касае за бързо развалящи се вещи или ако пазенето е свързано със значителни неудобства, купувачът отново без съдебно овластяване може да продаде стоката за сметка на продавача (чл. 325, ал. 2 ТЗ), като в този случай се задължава да внесе сумата по банковата сметка на продавача, а ако последният не посочи такава, изпада в забава.15 В тази разпоредба са уредена последиците от забавата на кредитора и начините за преодоляването й, като възможностите на длъжника са разширени в сравнение с чл. 97, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно чл. 325, ал. 3 ТЗ когато продавачът не даде нареждания, отговорността на купувача се ограничава само до умисъл и груба небрежност (подобно на разпоредбата на чл. 255, ~ ал. 2 ЗЗД, касаеща влога). Недаването на нареждания по своята;~,’ правна същност представлява недаване на необходимо съдействие, което води до ограничаване на отговорността на длъжника (до умисъл и груба небрежност). Тази хипотеза (ограничаване на отговорността на длъжника) не е предвидена в чл. 97, ал. 2 ЗЗД.

По ЗЗД се изисква съдебна санкция и уведомление на кредитора при продажба на стоката, докато по ТЗ съдебната санкция не е необходима при предаване стоката на трето лице или продажбата й. Приема се, че по ЗЗД и по ТЗ се изисква кредиторът да бъде уведомен за действията на длъжника.

След като бе разгледана правната фигура на пазенето в член 198 ЗЗД и член 325 ТЗ, уместно е да се анализира и институтът на отговорното пазене, както и да се направи разграничение между него и забавата на кредитора.

В литературата е прието, че разглежданите хипотези на член 1 98 З3Д, когато купувачът отказва да приеме вещта поради нейните недостатъци, е налице едно от проявленията на института на отговорно пазене, но по-скоро в този законов текст се съдържа само общата идея, която лежи в основата на отговорното пазене. По своята правна същност задължението за отговорно пазене се явява несъщинско задължение, което не е скрепено със санкция и не може да бъде изпълнено принудително, за разлика от правото на продавача да иска реално изпълнение на задължението на купувача за вдигане на стоката.

Основната цел на института на отговорно пазене е запазване на равенството между страните. Неравенството между страните или нееквалентността на престациите се създава, когато поради някаква причина стоката не е приета и купувачът не плаща цената й. Тогава за него възниква задължение да пази вещта на продавача от евентуални повреждания, като се обезпечи възможност той да се разпореди с нея. Вместо продажната цена купувачът дължи определени грижи за стоките с оглед на естеството им, за да се предпазят от повреда.

За да могат да бъдат изпълнени задълженията на купувача по отговорно пазене е необходимо съдействие ат продавача (кредитор), което той трябва да даде на длъжника по отговорното пазене (купувач), за да може той да изпълни своето задължение. Отговорното пазене не е юридическо задължение, което може да не бъде изпълнено, и за да бъде реализирано то, е необходимо съдействие на насрещната страна (продавач). Ако тя не дава това съдействие, изпада в забава като кредитор, като без това необходимо съдействие на продавача (кредитор) длъжникът (купувач) не може да се грижи за запазването на вещта.

Това съдействие е необходимо да бъде предоставено в определен срок, след изтичането на който продавачът изпада в забава като кредитор. Тя се появява във формата на липса на указания и разпореждания какво да се прави със стоката, като това съдействие трябва да бъде осъществено в рамките на разумен срок. В теорията се приема, че липсата на необходимо съдействие в рамките на определен срок касае особен случай на приложение на забавата на кредитора и представлява такъв конкретен израз на идеята, вложена в член 95 98 ЗЗД.“

Забавата на кредитора и отговорното пазене са два различни правни института, които нямат общо помежду си по своята правна същност. Чрез недаване на съдействие от кредитора да получи вещта, да даде указания или да се разпореди с нея, последният изпада в забава спрямо длъжника, тоест тога creditoris се проявява като последица от неупражняване на едно право, което възниква в полза на продавача (кредитор). Именно поради това разпоредбите на член 198, ал. 2 33Д и член 325, ал. 1— 3 ТЗ дават възможност на купувача (длъжник) подобно на член 97 и 98 33Д да се освободи от задължението по разгледаните вече начини. Купувачът не е получил необходимото съдействие от продавача (кредитор), като по този начин последният изпада в забава с предвидените в закона последици от това.

Проявлението на забавата на кредитора в търговската продажба може да се открие и в института, касаещ „забава за получаване“, която има детайлна регламентация в чл. 328 ТЗ. Според проф. Герджиков редакцията на текста предполага той да бъде разгледан като правило, ко предвижда право на продавача. Както вече бе посочено, задължението на купувача да получи вещта е задължение ,да окаже съдействие като кредитор, но едновременно с това е и същинско правно задължение на купувача, т.е. той е едновременно длъжник и кредитор за получаване на вещта.
В хипотезата на забава на купувача за получаване на сто- ката продавачът има три възможности:
• да предаде стоката за пазене, ,• да продаде стоката на пазарни цени или на публичен търг или
• да я продаде без предизвестие, когато се касае за бързо развалящи се стоки.
Във времево отношение разпоредбата на чл. 328 ТЗ е по-нова (обн. ДВ, бр. 83 от 1996 г.) от тази на чл. 97 ЗЗД, която съществува и не е изменяна от влизане в сила на закона (обн. ДВ. бр. 275 от 22 ноември 1950 г.), като по-новата разпоредба дава повече възможности длъжникът да се освободи от задълженията си. В чл. 97, ал. 2 ЗЗД е предвидена съдебна санкция за влагане на вещите или за тяхната продажба, докато в разпоредбата на чл. 328 Т3 не е необходима съдебна намеса с цел опростяване на търговския оборот и гарантиране на неговата бързина.
Арбитражната практика, обективирана в решение от 9.11.2005 г. по ВАД №148/2004 г. приема, че „Разпоредбата на чл. 328, ал. 1 Т3 се отнася само до търговска продажба, която има за предмет стоки —движими, родово определени вещи, чиято индивидуализация, съгласно чл. 24, ал. 2 33Д се извършва с предаването им на купувача. С предаването се поражда и вещното действие на сделката, което прави купувача собственик и върху него преминава рискът. Само при този вид сделки, когато стоката се предава в седалището на продавача при забава на купувача продавачът има право да се освободи от задължението си за предаване по реда и с последиците на чл. 328 ТЗ“. И при търговската продажба преминаването на собствеността настъпва с индивидуализацията на вещите, като само при нея са разширени правомощията на~длъжника да се освободи от задължението си в сравнение с общата разпоредба на чл. 97 33Д.
Когато стоката трябва да се предаде в седалището на продавача, в тежест на купувача е да получи стоката, като по този начин продавачът вече няма да полага грижи за нея и например ще може да освободи място в своя склад, което да използва за търговската си дейност. Законът в чл. 320 ТЗ възлага в тежест на продавача уведомяването на купувача. Ако не е уговорено друго между страните, минималният срок за уведомяване на купувача е поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места — пет дни. В ЗЗД задължение за уведомяване има само по чл. 97, ал. 2 ЗЗД, но съдебната практика (решение №28 от 14.03.2009 г. по т. д. №497/2008 г., Т. К., I Т. О. на ВКС) приема, че когато длъжникът предприема действия да се освободи от задължението си по чл. 97, ал. 1 ЗЗД, също трябва да уведоми кредитора за това.
Когато обаче купувачът е надлежно уведомен и не получава стоката, продавачът може да я предаде за пазене на трето лице-пазач или влогоприемател, но без разрешение на съда (за разлика от чл. 97 33Д), като разноските са за сметка на купувача.
И при гражданската, и при търговската продажба, ако се иска предаване на стоката на място, различно от уговореното, предвиденото по закон и с оглед естеството на стоката, не
е налице забава на кредитора при неприемане на изпълнението, тъй като кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение на място, различно от това, на което длъжникът трябва да изпълни. Съответно от кредитора не трябва да изискваме да оказва каквото и да е съдействие на длъжника, ако му се предлага изпълнение на различно място от определеното.
Втората възможност е продавачът да продаде стоката по пазарна или борсова цена (без да е необходимо разрешение на съда за разлика от чл. 97, ал. 2 ЗЗД), а ако стоката няма такава цена, е необходимо тя да бъде продадена на публичен търг (такава възможност не съществува по чл. 97 З3Д), който да бъде извършен по реда на разпоредбите на чл. 337 — 341 ТЗ, касаещи продажбата на публичен търг с явно наддаване.
При всички положения продавачът е задължен да уведоми купувача за продажбата, както и за времето и мястото на търга. Ако се касае за бързо разваляща се вещ, такова предизвестие не е необходимо (чл. 328, ал. 1, т. 3 ТЗ), докато съгласно член 97, ал 2 З3Д кредиторът трябва да се предизвести от длъжника при п~ дажба на бързо разваляща се вещ. Получените пари са собственост на купувача (няма изискване да бъдат внесени в банка по сметка на кредитора, както е по член 97 ЗЗД), а продавачът има право да си удържи (прихване) всички направени разноски (аналогично по член 96, ал. 2 33Д), като член 328, ал. 2 ТЗ предвижда, че освен за сметка на купувача пазенето и продажбата са също на негов риск. Тук се проявява друга от последиците на забавата на кредитора, предвидена в разпоредбата на член 96, ал. 1 33Д, а именно прехвърлянето на риска.
Разпоредбата на член 328 ТЗ доразвива уредбата по член 97, ал.2 ЗЗД, като на длъжника са дадени нови и допълнителни възможности да се освободи от своето задължение — предаване за пазене и продажба чрез търг, като не е необходима съдебна санкция. Това се извежда от общата идея за бързина на търговския оборот. При бързо развалящи се вещи не е нужно и уведомление на кредитора, който е в забава.
В случаите на член 328 ТЗ купувачът изпада в двойна забава — като кредитор и длъжник. От една страна, не приема изпълнението на продавача (длъжник), който е задължен да пре- даде продадената вещ (член 187 ЗЗД), а от друга страна не изпълнява своето задължение да получи вещта (член 200 33Д).

Освен правата и задълженията, които бяха посочени по-горе и са характерни за обикновената продажба, ТЗ възлага някои други задължения на страните, които са специфични за търговската продажба и при които също може да се открие проявление на забавата на кредитора.
Допълнително задължение за продавача е да издаде фактура, винаги когато купувачът изисква това (член 321 Т3). Фактурата представлява първичен счетоводен документ, с чието издаване следват определени граждански, счетоводни и данъчни последици за страните, като същевременно тя е и документ с важно доказателствено значение. По споразумение на страните продавачът дължи и други документи за стоката (например сертификат за произход, гаранция за качество, ветеринарно свидетелство, фитосанитарен сертификат, удостоверение за съответствие и т.н.). С оглед спецификите на търговската продажба и законовата възможност за издаване на фактура при поискване възниква въпросът дали купувачът трябва да изпълни задълженията си по договора, ако продавачът не му издаде фактура или съпътстващи стоките документи, които са необходими на купувача? При анализа на така поставения въпрос е удачно да се разгледа решение от 29.11.2004 г. по BАД №127/2003 г. В него е прието, че дължимостта на плащането по договор за доставка не се предпоставя от издаването на данъчна фактура, освен когато самият договор изрично предвижда издаването на фактура като задължително условие за възникване на задължението за плащане. Решаващият състав е приел, че доколкото в договора между страните издаването на данъчна фактура не е задължително условие за плащането, а след като вземането е станало изискуемо, не е необходимо съдействие от кредитора за издаването на тази фактура като условие за плащането, тоест неиздаването й не представлява забава на кредитора. Тълкувайки разпоредбата на член 321 ТЗ, може да се достигне до извод, че издаването на данъчна фактура е задължение за продавача при поискване, а предоставяне на други съпътстващи стоката документи е по споразумение на страните. Следователно по отношението на задължението за издаване на данъчна фактура длъжник е продавачът, а кредитор е купувачът, тъй като той има право да получи фактура. Доколкото неиздаването на данъчна фактура може да породи сериозни негативни последици за купувача (например отказ за признаване на право на данъчен кредит), то при отказ за издаване на данъчна фактура при изрично искане от купувача е налице на пръв поглед забава на длъжника, а не на кредитора, независимо дали издаването на фактурата е уговорено като задължение в договора или не. От друга страна, продавачът трябва да окаже това съдействие, което е необходимо по своя характер и да бъде издадена и предадена фактурата, защото в противен случай биха настъпили неблагоприятни последици за купувача. Ако тя не бъде издадена, е налице забава на кредитора и докато не бъде получена от купувача, той има право да откаже да плати, тъй като забавата на кредитора, изразяваща се в недаване на съдействие, освобождава длъжника от последиците на собствената му забава за плащане на цената. В този аспект считам, че не може да се подкрепят изводите в решение по ВАД №127/2003г. от 29.11.2004 г., тъй като издаването на данъчна фактура представлява необходимото съдействие, което поставя продавача (кредитор за цената) в забава. Докато фактурата не бъде издадена и предоставена на купувача (длъжник за плащане на цената), длъжни- кът не изпада в забава. Ако обаче се касае за други съпътстващи стоката документи, забава на кредитора съществува, само ако те са били описани като условие и задължение за предоставяне от продавача, като непредоставянето им от него се явява недаване на необходимото съдействие.

При разглежданите договори в резултат на забавата на кредитора настъпват нейните последици, както следва:
• отпадане на задължението за плащане на лихви и неустойки за забава на длъжника;
• рискът преминава върху кредитора; кредиторът отговаря за разноски;
• възможност за задържане на задатъка от длъжника;
• невъзможност да се противопостави на длъжника възражение за неизпълнен договор и право на задържане, както и
• невъзможност за разваляне на двустранен договор по реда на член 87 ЗЗД, когато длъжникът е бил в забава.
В рамките на настоящия труд няма да се анализират всички посочени последици на забавата на кредитора при раз- глежданите договори. Ще се акцентира само върху една от последиците на забавата на кредитора, касаеща гражданската и търговската продажба, а именно, че ако кредиторът е в забава, той не може да упражни потестативното си право за разваляне на договора по чл. 87 33Д. Това е една от най-често срещаните хипотези в практиката, където се твърди наличие на забава на кредитора, която е причина за неизпълнение на задължението на длъжника. В Решение №6З от 21.06.2013 г. на ВКС по т. д. №1 133/2011 г., 1 т. о., е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос: „3а момента, от който кредиторът по един двустранен договор изпада в забава по смисъла на легалната дефиниция по чл. 95 ЗЗД и последиците от това върху предхождащата я длъжникова забава, както и има ли първият правото в този случай да развали договора с предупреждение, основано върху срок, който да е„подходящ“ за изпълнението или това разваляне може да се предприеме и без въобще да се дава такъв срок?“.
В съдебния акт се посочва, че кредиторът (купувач) е отправил писмено предупреждение за разваляне на договор за търговска продажба от три дни поради липса на доброволно предаване на вещта. Купувачът е отказал да приеме това забавено изпълнение и на свой ред е упражнил правото си на разваляне на договора. ВКС е приел, че доколкото договорът за продажба не е фикс сделка, която изисква изпълнение в точно определен момент, след който вече кредиторът няма интерес от изпълнение, и доколкото купувачът е предоставил твърде кратък срок за ‘изпълнение съгласно изискванията на чл. 87 ЗЗД, то според съда самият кредитор (купувач) се е превърнал в неизправна страна по договора и като такава няма право от своя страна да го развали. Прието е, че не е установено въпреки забавата на част от доставката да е отпаднал интересът от доставката на останалата част or стоката и доколкото кредиторът (купувачът) е неизправен, получателят на стоките (купувачът) не може да се освободи от задължението си да плати цената на вещта.
При внимателен анализ на фактическата обстановка по казуса и правният въпрос, по който делото е допуснато до касационно обжалване, се наблюдава противоречие между решаващите мотиви на съда и формулирания въпрос. Съдът е счел, че купувачът не е дал съдействие, като по този начин „е станал на свой ред неизправна страна по нея, отказвайки по-нататъшно съдействие за реализиране на допустимите бъдещи частични доставки на принтери и съгласуването на график за тях“. На първо място, според мен се смесват забава на кредитора и забава на длъжника. Забава на длъжника е била констатирана и спорният въпрос е дали са налице всички предпоставки за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД? Недаването на необходимото съдействие не прави страната (кредитор) неизправна, а тя се освобождава от последиците на собствената си забава. Последица от забава на кредитора е, че той не може да развали договора, но не става неизправна страна, защото няма неизпълнение на задължение, тъй като кредиторът няма такова. Съотнесено към конкретната фактическа обстановка, даването на твърде кратък срок за изпълнение не прави страната неизправна и като такава тя не изпада в забава на кредитора, защото не е дала необходимото съдействие. В случаят няма забава на кредитора по отношение на купувача, а липса на предпоставки за разваляне на договора (недаване на подходящ срок за изпълнение). Като последица договорът няма да може да се развали и купувачът дължи да изпълни задължението си за плащане на цената, но в мотивите си съдът е смесил неизпълнението на задължението и възможността за разваляне на един двустранен договор със забавата на кредитора.

В заключение може да се обобщи, че правната регламентация на института на забавата на кредитора е непълна и архаична спрямо обществените отношения, тя е несъобразена с обществено-икономическите промени, които се извършиха в нашата държава. Текстовете не са актуализирани от приемането на ЗЗД през 1950 година и няма промяна в нито един от тях при съществено промененото законодателство. Това довежда и до противоречия в съдебната и арбитражна практика, която трябва да прилага законови разрешения, насочени към регулиране на един отминал кръг обществено-икономически отношения, а в действителност е налице многообразие, както и нови сфери и области от правото, чието развитие не е съобразено с разпоредбите на ЗЗД. държи сметка за необходимостта от очертаване на ясна граница между забавата на длъжника и на кредитора, защото двете имат различни предпоставки и последици. При договора за продажба продавачът има задължение да предаде стоката, а купувачът — задължение да я получи. За да изпълни всяка страна задължението си, е необходимо съдействие на насрещната страна, защото тя няма как да изпълни задължението си да получи вещта, ако друrата не й я предаде, както и обратното. Необходимо е съдействие от кредитора, без което длъжникът не може да изпълни. В тази хипотеза, предвид задължението на продавача да предаде вещта и съответстващо му задължение на купувача да я получи е актуално и необходимо de lege ferenda да се въведе уредба на неприемане на изпълнението и оказване на необходимото съдействие, без което длъжникът не може да изпълни задължението си. В момента те са единствено споменати в член 95 ЗЗД, но без нужните детайли, съобразени с особеностите на тази хипотеза. Липсата на детайлна уредба води до противоречива съдебна практика, която към момента не е била предмет на тълкувателно решение.

Като положителен факт следва да се посочи, че с приемането на част 111 от ТЗ, касаеща търговската продажба (обн. ДВ, бр. 83 от 1996 г.), в член 325, ал. 2 и ал. 3 и член 328 Т3 се дадоха нови възможности на длъжника за освобождаване от задължението, което е основната цел на разглежданата правна фигура, като по-новите правни норми дават един по-широк набор от средства в полза на длъжника, за да се достигне до погасяването на облигационното задължение чрез точно изпълнение. Съществува обаче неяснота по въпроса какъв е разумният срок, в който трябва да бъде пазена вещта, когато тя е с недостатъци, за да може длъжникът да се освободи от задължението по някой от начините, предвиден в член 97 и член 98 33Д? В този аспект предложението за законодателна промяна е този срок да се фиксира, като след изтичането му длъжникът да има правата по член 198, ал. 2 ЗЗД, касаещи продажба на бързоразвалящи се стоки. Така, от една страна, ще се унифицира тази възможност за освобождаване на длъжника за всякакъв вид вещи, когато кредиторът е в забава, а, от друга страна, наличието на такъв срок би стимулирало кредитора да предприеме действия и да си получи вещта. Същевременно ще се разширят възможностите на длъжника да се освободи правомерно от своето задължение при забава на кредитора в унисон с по-новите разрешения и възможности, дадени му при търговската продажба.

Уместно е да се въведе уредба и на хипотезата, когато кредиторът не дава съдействие при индивидуализацията на родово определени вещи, с което се прехвърля собствеността. Считам за правилно в тази хипотеза също да се установи разумен срок, след изтичането на който, ако не св даде необходимото съдействие, длъжникът да има право да извърши индивидуализацията.